Искам да споделя в първите страници на моя блог нещата които ме вълнуват, и с които смятам да занимавам тепърва аудиторията си от посетители в този блог. Така че ... който се интересува от поезия, цветя, козметика, филми, вицове, мъдрости и други подобни забавни неща, нека посети страниците тук. Като за начало предоставям някои стихове, които не са написани от мен (не съм толкова талантлива за съжаление), но са в мой стил и много ми харесват.
Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.
не! - нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.
Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?...
Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.
Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи -
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.
Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време -
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.
Не, няма смисъл да ме питаш вече -
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, моля те! Питаш ме, коя съм аз, аз съм тайнственият глас в душата ти .Сега затвори отново очи, усещаш ли как се издигаш? Издигаш се над себе си... Бавно възнасяш се над града и докосваш вечността. Красиво, нали? Сега си като мен... О, ти имаш крила, прекрасни са! Ти вече никога няма да усетиш болка, сега ти си ангел. Прекрасно е, нали?
Хей, Амур-ения, я слезни от клона!
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме...
И какво като е бог на любовта?
Я, приятел, бързо изпарявай се,
че ще взема пръчката сега!
Що се хилиш? Много ли е смешно?
Бре, какъв си ми ухилен хубавец!
Детско ти е!... Хич не ми е лесно -
писнало ми е от теб като стрелец.
Хубаво, де, зная, че си точен.
Дума няма. Все е във целта.
Но вземи към друг да я насочиш
тази твоя недомислена стрела.
Що ли? Щото... май си стреляш
без да мислиш много... Ей, така...
Първо - в мен, а после, без да гледаш,
стреляш нейде в мъжката тълпа.
Що така говоря ли? Ега ти!
Как един по-свестен не улучи?!
Не, бе, виждам. Да. Не са сакати,
ама все по нещо си ще се закучи...
К'во като е женен ли?... Момченце!...
Рамото ми е подгизнало от жалби...
Все си търсят новичко местенце,
ама след "принцесеното" - жаби...
Другият?... Той - много надалеко...
Как стрелата ти успя да го уцели!
Нов девиз любовен ли измисли:
"Тичайте из родните предели!"?
Пак добре било, че не в чужбина?!
А бе, малкото, ти много си нахално!
Я сглоби ми телепортната машина!
Писна ми да ме обичат виртуално...
Хммм... За онзи ли? Той няма време.
Как въпросът ми да не е капитален?
Щом единствено за работа му дреме,
пак животът с него си е виртуален?...
Оп-па, Девата ли? Де пък го намери?
Как избра го толкоз педантичен?
Все нещичко реди и все мърмори...
А и с претенции... Чак даже неприличен!
За кой ме питаш? Боже! За Везната?
Добре, че се спасих от таз зараза!
Държи се, сякаш шеф е на хазната
Покупка види ли - тя сякаш е проказа.
Все тегли, мери, на кантара слага...
Брои и бримките на редките ми плетки.
От разум гледа да се не прекара
и все пресмята тънките си сметки...
А колко пъти прати ми момчета
на 35 и на 40 лета.
Не съм люпилня за подрастващи врабчета!
И стига си ме изкушавал, че е грях!
Така... до тука вече се разбрахме...
Последният ли, дечко?... Той е... лед!
Ами кога? Май преди месец се видяхме...
Какво мърмориш?...
Бил си късоглед!?!
А бе, хлапе, като не виждаш надалеко,
къде си тръгнало със лък и със стрела?!
И нямате ли си там горе очен лекар,
за късогледството да ти изпише очила!?...
Добави в Svejo
Няма коментари:
Публикуване на коментар